Дата на изпращане: 5 Септември 2007

Наскоро ми се случи нещо което ме разтърси и ме накара да осъзная някои неща за себе си. Преди месец имах щастието да бъда нападнат от пиян циганин на път към паркираната си кола. малко преди да стигна колата си той се приближи до мен и ме попита за часът, в момент в който погледнах часовникът си последва и самото нападение...няма да се впускам в подробности но ще уточня че циганинът беше доста пиян и "нападението" беше неуспешно, след два слаби удара първият от които в челото ми :) което май беше по-болезнено за него самия, лесно успях да му надделея и го повалих на земята. Тук вече всичко се разви за секунди, не беше като да си казах "какво да правя сега, да си ходя или да продължа да го бия", просто буквално не бях на себе си от гняв и злоба, продължих да го ритам в лицето, корема, главата...и тук дойде повратния момент. Трябва да уточня че през живота си не съм пребивал никого, бил съм се често, но винаги в "приятелски" свади, точно затова понякога съм си задавал въпроса, дали бих могъл наистина да пребия или убия човек ако попадна в съответната ситуация. Оказа се че не мога, след като го поритах доста здраво...боже би за около 2 минути, той още беше в съзнание целия в кръв и скимтеше. Наистина скимтеше, и точно когато чух това скимтене стомаха ми се преобърна и повърнах, адреналина почти си беше отишъл...но най-странното е асоциацията която проблесна през умът ми в този момент, представих си ранено куче "Коли" премазано от кола, но все още живо, не виждах циганина а виждах кучето. Това ме ужаси, мисля че и заради това повърнах. Не знам, в този момент изпитах емоции които не съм подозирал че мога да изпитам някога, почувствах се човек, никога не съм изпитвал такова състрадание дори към близък човек. През този месец точно това не ми дава мира, искам да накарам повече хора да изпитат това което аз изпитах, да спрат насилието...не вярвам че съм по различен от другите, не съм пацифист, дори в ежедневието съм извършвал много аморални и лоши неща в името на парите и кариерата, нямам излишни скруполи...и все пак когато се сблъсках с истинско насилие, когато аз бях този който го упражняваше, се отвратих завинаги. Когато обаче споделям това с мои приятели и познати, никой не ме разбира...дори ми казват че съм постъпил правилно и изобщо не трябва да изпитвам вина и състрадание, това ме побърква. Искам всеки един от тях да беше на мое място, или поне да беше там, за да види как скимти един окървавен ЧОВЕК. Просто последвайте съвета ми, ако някога изпаднете в подобна ситуация не позволявайте на инстинктите да ви завладеят, помислете преди да ударите някого, помислете за болката, всичко това е толкова излишно и отвратително, дори при самозащита. Но трябва да спомена и за момента когато се почувствах най-добре, след като дойдох на себе си, закарах човека до болницата, платих за лечението...вчера платих и крупна сума за споразумение. Сега се чувствам като нов човек, не съжалявам за парите, това са най-добре похарчените пари за мен.

Коментирай